Четвъртък, 10 Ноември 2016 08:22

27 години след 10 ноември. Какво се промени?

Оценете
(2 гласа)

27 години след промените от 10 ноември 1989 г.а едва ли има някой, който да твърди, че нищо не се е променило у нас. Тогава един вътрешнопартиен преврат под натиска на световните събития и раздвижване в Източна Европа беляза началото на дълъг, ама предълъг преход в България. Може да се каже, че цели две поколения вече живеят в други условия и ако ги няма мемоарите на политиците и изследванията на историците, те едва ли ще знаят какво точно е било в онези времена.

В. "Труд" напомня на по-младите – на 10 ноември 1989 г. тогавашната управляваща партия БКП прави свой пленум в резиденция „Бояна”. Там към 15 ч следобед е оповестено решението да бъде сменен тогавашният вожд на партията и на държавата Тодор Живков. Съобщават го официално с няколко часа закъснение – чак привечер на същия ден. Затваря се една страница от историята на страната – цели 35 години Живков е бил начело на БКП. Той гледа стреснат и объркан от снимките на прословутия пленум. Сякаш не може да повярва какво точно се е случило.

Всъщност по-важно е какво ще се случи и се случва повече от четвърт век след това.

“Имаме недоразвито общество… Социализмът е едно недоносче… Главният фактор ще са хората… Обстановката ще е изключително тежка поне една-две години… Жалко, че аз не съм млад, за да развея байрака на митинговата демокрация… Имаме достатъчно мат’рял за митингова демокрация… На всеки човек му е необходимо огледало…” Това са изречения от последната реч на Живков, произнесена сутринта на 10 ноември 1989 г. пред същия този „исторически” пленум на ЦК на БКП. Само няколко часа преди да го детронират.

Управлението на Тодор Живков отдавна е в историята. Оценките за него са силно поляризирани и политизирани. От пълно отрицание до носталгично умиление и преклонение. Тя, носталгията, между другото, услужливо се експлоатира и до днес от всевъзможни производители на бира, колбаси, мляко и сирене. Все едно не знаят, че точно по времето на социализЪма дефицитът беше издигнат в култ от същата тази управляваща партия. Но какво да се прави – пазарът диктува какво да се купува и продава. Добре че тогава нямаше мобилни телефони, за да ни ги рекламират днес като „ренесанс на ретрото”. Поколението сега е друго – консуматорско, голяма част от него няма непосредствени спомени от онова време.

Цялата статия от в. "Труд" прочетете тук

Прочетена 1796 пъти

facebook coment