22,8% от децата в България или всяко четвърто-пето дете у нас расте без родител или без двама възрастни, защото те са на гурбет в чужбина. За тях грижи полагат баби, дядовци, близки и далечни роднини, а понякога дори съседи или по-големи братя и сестри.
Най-силно засегнатият от емиграцията регион е Северозападният. Там поне единият родител на 43,8% от децата е в чужбина. На второ място са Североизточен и Югозападен. Там поне единият родител на около една четвърт от децата е зад граница. Най-слабо засегнат от проблема е Югоизточна България, където поне единият родител на около 10% от децата е в чужбина.
От липсата на родител у дома най-много са засегнати децата от ромската етническа група – на 37,2% от тези деца поне единият родител е в чужбина. При българите и турците резултатите са сходни – поне единият родител на всяко четвърто дете е в чужбина. Разстроените семейни отношения често водят до емоционално-поведенчески проблеми при децата - бягства от училище и от къщи, слаб успех, противообществени прояви, употреба на алкохол и наркотици, агресия. Отчуждението между деца и родители носи след себе си още затруднени междуличностни контакти, нарушена комуникация, трудности в процеса на социализация, липса на самоконтрол, склонност към импулсивност или изолация.
Тези данни и изводите от тях бяха изнесени на регионална среща по проблемите на децата от Северна България, която се проведе на 11 октомври във Велико Търново. Форумът бе организиран от Българско училище за политика и на него бе представен национален анализ за проблемите на малките жители на страната.
