Възкресение Христово или Великден не влиза в числото на дванадесетте големи празника на Църквата. Свети Григорий Богослов казва, "това е празник на празниците и тържество на тържествата: той надминава всички други празници, както слънцето надминава звездите и това е така не само за човешките или земни празници, а също и за тези, принадлежащи на Христос и празнувани от Христос".
Възкресение Христово не се изобразява на иконите, защото е велика тайна, неузнаваема и непостижима за нас. Иконописците изобразяват събитието, станало веднага след смъртта на Спасителя, Господ слязъл в ада и освободил Адам, Ема, праотците, патриарсите и много други праведници. На иконата, посветена на това събитие и наричана „Слизане в ада”, се изобразява Исус Христос, който с нозете си потъпква разбитите врати на ада. С дясната си ръка Той извежда Адам и Ева от ада, а в лявата държи кръст – оръдието на победата над дявола, ада и смъртта.
В традиционната православна иконография моментът на Възкресение никога не е рисуван подобно възкресението на Лазар. Евангелието и църковната традиция не казват нещо за това как се е случило. Това мълчание ясно изразява разликата между двете събития. Възкресението на Лазар е чудо, което е могло да бъде видяно от всички, докато Възкресението Христово било недостъпно за всякакво възприятие. Както раждането Му от дева, така и Възкресението се възхвалява като неописуема мистерия, недостъпна за всеки ум. Резултатът от необяснимия характер на събитието и невъзможността да бъде изобразено е причината за липсата на икони на Възкресението. Ето защо в православната иконография, както казахме, две изображения кореспондират със значението на това събитие. Те показват момента, предшестващ Възкресението Христово – Слизането в ада и моментите след Възкресение.
