Започна в началото на 90-те години в Търговище с надписи по стените и влаковете, днес Nasimo е считан за един от основателите на Street Art и Urban Art сцената у нас. В България графитите на Насимо изобразиха дядо Добри, Вазов, Вапцаров, Левски и Ботев, Българката с хляба... Той има зад гърба си множество изложби в България и по света, а тази година има и номинация за Будител на годината на Радио ФМ+ .
Уникална изложба в мрака, на 20 метра под земята, в подземния паркинг на метростанция "Цариградско шосе" в София открива утре вечер графити артиста Nasimo, който е родом от Търговище. Между 15-и и 23-и октомври, Nasimo ще представи изложбата "Тhere is light" (Има светлина).
Тя включва над 20 мащабни платна, на които са изобразени приятели на художника. Нарисувани са като потрети, най-често с разперени ръце. Сред платната е изобразен и известният търговищенец диригентът Йордан Камджалов, който е негов приятел и съученик от Втора гимназия. Това ни разкри майсторът на флакона Станислав Трифонов – Насимо, с който се знаем от деца. Видяхме се това лято в къщата на родителите му в Слънчев бряг, където живеят от 10 години. Тогава той сподели, че готви голям проект заедно с Urban Creatures, че рисува огромни платна в усамотение в планинската си къща в едно несебърско селце. Отказа да разкрие мащабите й. До днес, когато иска да ни покаже, че в един свят от тъмнина винаги има светлина. А където има светлина, мракът не вирее. Светлината е по-силна.
„Това ще е игра, ще трябва да го преживееш, не просто да дойдеш, да разгледаш няколко картини, да пиеш едно вино и да си тръгнеш, не.“, обяснява ми Станислав.
И така внушителни портрети, мрак, лазерни ефекти, илюзия, реалност и пак светлина.
„С тази изложба искам да провокирам хората да си отворят очите и да се замислят всъщност кое е реалност и какъв е този свят, в който живеем“, казва момчето, чиито творби са по известни от името му.
А той го мени през годините, сякаш в унисон с душевни я си мир. Попай, Настера, Насимо до днешното духовно име Kardami Kapila Das, повлияно от обществото Кришна съзнание, на което художникът е поклонник от 2009 г.
Кой е Nasimo?
Започна в началото на 90-те години в Търговище с надписи по стените и влаковете, днес Nasimo е считан за един от основателите на Street Art и Urban Art сцената у нас. Той има зад гърба си множество изложби в България и по света, а тази година има и номинация за Будител на годината на Радио ФМ+.
Можете да гласувате за него тук.
Стрийт райтърът Насимо обърна представата за графитър, когато нарисува дядо Добри върху панелен блок в кв. "Хаджи Димитър". Той провокира и с интересната си лична история. След изложба в Канада през 2009 г., от която не продава нищо, решава да дарява своето изкуство, повлиян от Учителя Петър Дънов и неговият урок да създаваш, за да се радваш, а не да очакваш.
В България графитите на Насимо изобразиха дядо Добри, Вазов, Вапцаров, Левски и Ботев, Българката с хляба... Насимо оживява градската среда с образи и послания, носещи добро и любов и не престава да "буди" себе си и другите, оживявайки градската среда с посланията и думите си, се казва в номинацията му за „Будител на 2016“.
"Колкото повече дарявам, толкова повече поръчки и признание получавам. Ако щещ ми вярвай, след като престанах да се мисля за велик, след като загърбих егото си и престанах да мисля за пари, животът ми се обърна.", признава ми Станислав, докато си бъбрихме това лято на сянка под лозницата.
Променя и навиците си обаче – загърбва алкохола и цигарите, вредните пороци. Връща се назад към природата. Живее в творческо усамотение, храни се здравословно. Сега е вегетарианец, дори веган. А майка му вече се е примирила да приготвя баница за рождения му ден без яйца и сирене. Всекидневно прочиства и съзнанието си с Великата мантра „Харе Кришна“. Моите очи също го виждат одухотворен, но все така скромен и усмихнат. Е, и по-забързан. Все някой или нещо го чака…
„Постоянно съм на път. Много ме викат в чужбина по фестивали и за поръчки. Повечето време не съм в България“.
Ето сега след тази изложба заминава отново за Индия, където ще рисува храма „Шри, шри“. През януари догодина го чакат за изложба в гр. Окланд, Нова Зенландия.
А Търговище, където е роден през 1979 г., отдавна не е негова спирка! Първите му ученически графити обаче и до днес стоят на една от стените в Първа гимназия, където Станислав учи до 7 клас. Навярно негови творби пази и един от първите му учители по изобразително изкуство Стоян Момчилов, който го подготвя за Художествената академия във Велико Търново, където той завършва „Живопис“.
И така тихият, скромен и затворен „бунтар“ и „вандал“ Станислав Трифонов, който в началото на 90-те „шареше“ необуздано навред, сложи с неподражаем замах началото на графити сцената в България, а днес прави изкуство с мисъл и любов.
Копнежът на душата му обаче си остава маслената живопис...
Автор: Денислава Атанасова
