На Благовещение имен ден празнуват: Благовест, Благовеста, Благой, Благо, Блага, Евелина, Евангелина
На 25 март Православната църква отбелязва празника Благовещение – денят, в който Дева Мария разбира благата вест, че ще роди непорочно заченат син, съобщена й от Архангел Гавриил. Това е един от постоянните празници в църковния календар, тъй като всяка година се чества на една и съща дата. В православните храмове звучат празнични песнопения.
„Днес е началото на нашето спасение – възпява св. Църква – и разкриване на вечната тайна: Син Божий става Син на Дева и Гавриил благодат благовествува. Затова нека и ние с него да пеем на Богородица: Радвай се благодатна, Господ е с Тебе!“
Заедно с християнския празник, българите отбелязват и фолклорния празник Благовец. Българите наричат празника още „половин Великден“. Народното поверие гласи, че на Благовец долитат кукувиците и лястовиците, за да донесат благата вест, че зимата си е отишла и лятото е дошло. Въз основа на народната етимология на названието на празника (Благовец – благо, сладко) се смята, че всяка рана зараства на този ден много бързо. Затова именно на Благовец се пробиват ушите на момичетата за обеци. Животновъдите дамгосват стадата си и правят резки на ушите на животните, за да могат да ги разпознават. Според поверията на Благовещение се засаждат дръвчета, за да родят много сладки плодове. На този ден се става рано, за да е богата годината.
Празникът съвпада с Великия пост, но Светата православна църква разрешава да се яде риба, зехтин и да се пие вино. На трапезата задължително присъства обредната питка, а първото парче от нея стопанката поставя на прага на дома и нарича за неговия покровител – домашния дух. Други характерни ястия за софрата на Благовец са лучник, каша от прясна коприва и салата от зелен лук с магданоз и джоджен. Неслучайно точно от този ден е останала приказката: „Дойде ли Благовец, хващаме се за зелено“, тъй като по това време поникват първите ядливи растения, които осигуряват храна за цялото семейство.
