Благовещение е – не излизайте гладни и без пари. На трапезата трябва да има питка, риба и нещо „зелено“ - коприва, спанак, лапад.
На 25 март православната християнска църква празнува в чест на благата вест за раждането на Спасителя, която Архангел Гавраил съобщил на Дева Мария. Ние българите, наричаме този празник още "Благовец" или "половин Великден".
Поверието гласи, че на Благовец долитат кукувиците и лястовиците, за да донесат благата вест, че зимата си е отишла и лятото е дошло. Въз основа на народната етимология на названието на празника (Благовец - благо, сладко) се смята, че всяка рана зараства на този ден много бързо. Затова именно на Благовец се пробиват ушите на момичетата за обеци. Животновъдите дамгосват стадата си и правят резки на ушите на животните, за да могат да ги разпознават
Каквито дела вършиш на Благовещение, това ще правиш и през цялата година. Затова на Благовец се яде, празнува, броят се пари. В България празникът се свързва по-често с идването на пролетта и затова на този ден задължително трябва да се яде „нещо зелено“ (коприва, спанак, лапад и др.) Също така е традиция на този ден на трапезата да има риба, като обикновено се приготвя рибник — риба с ориз. Задължително се пече пита, която намазана с мед, се раздава на съседи и близки. Според народните вярвания на този „благ ден“ по-леко и бързо зарастват всички рани, затова най-често тогава се дупчат ушите на малките момиченца. През деня всяка отрова губи силата си. Стопаните премитат къщите и дворовете си и палят огньове, които прескачат, за да не пострадат от змийско ухапване през лятото. Поради същата причина жените не докосват игли, куки или конци.
Именден празнуват Благовест, Благо, Благой, Блаже, Блага, Благовеста, Блага, Вангел, Ванго, Евангелина, Ванга. Благовест е български вариант на гръцкото име Евангел, което означава блага вест.
